10.4.09

(Не)Работещо Момиче

Официално е. Безработна съм.

Бях споменала, че работя, но не си спомням да съм давала инфо относно самата работа.
Е, ставаше въпрос за нещо доста елементарно -занимавах се с корекции в правни документи.На половин работен ден.
Както сами се досещате, заплащането бе адекватно на нивото на трудност на самата работа. Пък и за половин работен ден-толкоз.Осъзнавах, че парите са малко, но тъй като ми трябваха, пък и работното време ме устройваше, реших, че компанията все пак не е толкова лоша.
Проблемът възникна съвсем неочаквано. Исках да си взема неплатен отпуск, понеже заминавам в чужбина за Великденските празници. Обясниха ми, че трябвало мениджърът на компанията, 'the big boss himself', както се казва, да ми "разреши". Учудих се, тъй като преди не ми се беше налагало да говоря с него и да ми "разреши".Просто си пуснах молбата и толкоз. Имала съм право и на 6 дни платен отпуск, можех да взема 4 дни неплатен отпуск и да ги слея... Е, оказа се, че съм си правила сметките без кръчмаря. Или поне така ми обясниха на ужасно груб полу-френски, полу-английски език. НЕ МОЖЕЛО да си взема неплатен отпуск, щото НЯМАЛО ТАКОВА НЕЩО като неплатен отпуск(МОЛЯ?!). Изпадам в тиха истерия. Билетите за пътуването са в чантата ми, купени час по-рано. Човекът пред мен продължава на ужасно грубия си английско-френски да ми обяснява, че ми "давал" "не повече от 6 дни, и трябва да си щастлива и благодарна, че и толкова ти давам!" Губя дар слово. Толкова съм стресната и обидена, че буквално не знам какво да кажа. Човекът от другата страна на бюрото ми говори като на робиня. Онемявам, не знам как да реагирам на подобни думи. Поемам си дълбоко въздух. Успявам да си събера мислите. Обяснявам плахо ,че за мен 6 дни не стигат, тъй като билетите с фиксирани дати вече са купени. "Това е твой проблем. Трябва(забележете, ТРЯБВА) да си смениш билета!"
Отговарям, че това няма как да стане. Пита ме защо толкова настоявам за 10 дни, не можело ли и 6 да ми стигнат. Кое било толкова важно...Обяснявам,че тъй като пътуването трае ден и половина в едната посока,от тези 6 дни,аз реално ще прекарам 4.Казвам,че ще пътувам по лични причини. "Е, кое е толкова лично?"-"Приятелят ми е там." "Аааа,приятел си имаш значи.Чудесно, много добре.Е, и аз си имам семейство, което виждам рядко,пък съм генерален мениджър" (Демек не пътувам по такива причини, когато ми скимне. Пък ти си само оператор на компютър,нали виждаш къде е разликата, моето момиче?)
"Или приемаш да отсъстваш 6 дни, и да си благодарна,че ти ги давам, или си търси друга компания въпреки че се съмнявам другаде да ти дадат толкова ДЪЛГА отпуска." Гневът се е надигнал в гърдите ми и ме задушава. Едва се удържам да не го пусна да се излее върху това човече, което се изживява като генерален мениджър. Излизам, подхвърляйки,че винаги мога да си намеря друга компания. Отговаря ми- " Добре тогава, ще ти приготвя документите." -"Хубаво."
Отивам до работното си място.Треса се от яд, че този човечец е успял така да ме жегне,че да се разплача още в кабинета му.Чувствам се като първолак, който е получил първата двойка в живота си. Малка, слаба и унизена. "Унизена" тук е ключовата дума.
Десет минути след като съм успяла да си събера съставните части, при мен идва офис асистентът, който е видимо притеснен. Тихо ми казва- "Абе не знам какво сте си говорили, но шефът реши да те освободи от работа". Спокойно му обяснявам, че ние така сме се разбрали и го моля да ми даде да подпиша документите.
Точка.Край.Финито. Коза пердута.И такива подобни.
Както ми каза моята мила приятелка Кети- "При такъв "шеф", по-добре е, че си напуснала сега, а не след няколко месеца."
Както ми каза един приятел днес- "When a door closes, another one opens."
И, мамка му, и двамата са прави...

П.С. И все пак, не е много яко да си безработен, така че съм отворена за предложения. Който иска автобиография, да пусне коментар тук, или да ми надраска един мейл :-)

П.П.С. Специален поздрав от мен за мен ;) - "I was looking for a job/And then I found a job/And heaven knows I'm miserable now" (The Smiths, 'Heaven Knows I'm Miserable Now').
Самоиронията е добро лекарство, ха-хах! :-)