В събота страхотната нова българска рок банда Иерихон представи своят дебютен албум(и като бонус, песни, които ще бъдат включени във вторият им студиен проект!) в препълненият новичък и лъскавичък Sofia Live Club! Страхотен клуб, страхотна атмосфера, страхотен български рок- какъв по-добър начин да прекараш събота вечер?! Както се казва, "И аз бях там, и аз се веселих." :-)
Иерихон подходящо озаглавиха дебюта си "Нов Ден". Тази тава съдържа 13 песни и бележи нова ера не само в тяхната музикална история, но, убедена съм, и в историята на българската рок музика. Отдавна не е излизал толкова свеж албум, честно! Той наистина има какво да предложи на пренаситените ни с чалга уши. Класически, качествен рок. Ето това й трябва на българската музикална сцена, и в събота Иерихон й го даде. И се раздадоха!
Аз си изкарах супер на партито и вече преслушах 2 пъти албумчето:-) Любимата ми песен засега е "Нов Ден" , "Final Kiss" също е страхотна. Препоръчвам ги. За да ги чуете, свържете се с бандата, за да се сдобиете с албумчето.
Станете фенове на Иерихон във Facebook или Myspace , за да научите повече за тях и да сте в крак с последните новости!
Нека да подкрепим страхотните български инди изпълнители! В нашата мила родина има крещяща нужда от качествена музика!
Аз пък си пускам "Нов ден" и отивам да пия кафе по никое време.
*Текстът е публикуван за първи път в сайта за четене и книги Аз Чета.
"Децата плащат за греховете на родителите си" - за мен това е основното послание на романа „Сянка” от Карин Алвтеген. Известната шведска писателка, авторка на няколко други детективски романа и носителка на наградите „Стъклен Ключ” (2001 г.) и „Пале Розенкранц” (именно за романът „Сянка”, 2007 г.), отдавна е получила признание за своите изключителни психотрилъри и „Сянка” е поредното доказателство за майсторското й умение на разказвач.
„Сянка” не е изключение от стила на детективския роман, но го допълва и доусъвършенства по невероятен начин. Преди да продължите да четете по-надолу обаче, нека да уточним нещо: ако търсите мрачен роман, наситен с драма и неочаквани обрати, „Сянка” е всичко това, че и повече. Ако обаче ви се нрави повече роман ала Агата Кристи, по-добре прочетете друга книга.
Какво имам предвид? „Сянка” е повече от детективски роман. Макар да е замислена като такъв, книгата разказва повече за тежките моралните избори, пред които се изправя всеки един от нас, във всеки един момент от живота си и за последиците от тези избори-последици, които ни надживяват и прехвърлят тежкото си бреме върху нашите наследници. Нашите грехове, които остават да живеят в децата ни.
„Сянка” разказва историята на разбито семейство от писателските среди. Бащата - Аксел Рагньерфелд, е носител на Нобелова награда за литература и основател на многобройни фондации с благотворителна цел. В началото на историята той е в клиника, където дочаква залеза на дните си, а за наследството му се грижи синът му Ян-Ерик – провалил се писател и начеващ алкохолик, който чрез алкохола, изневерите и непрестанните си пътувания се опитва да се измъкне от проваления си брак.
Когато трупът на дългогодишната прислужница на семейството – Герда, е намерен, а във фризера й са открити книгите на Аксел с лични посвещения, служителката от Социалните служби Мариан Фолкесон се свързва със семейство Рагньерфелд с надеждата, че ще помогнат за погребението на Герда.
От този момент нататък в семейство Рагньерфелд бавно започват да изплуват всичките покрити с прах тайни, всичките недоизказани мисли, всичките грехове, спали десетилетия наред, но вече будни, и готови да прехвърлят бремето си върху наследниците на съгрешилите.
Като огромна почитателка на детективски истории, трябва да кажа, че „Сянка’” определено ме изненада. Направиха ми впечатление най-вече живите и многопластови образи на героите – на всички герои, не само главните. Те са обикновени хора, поставени в необикновени ситуации, разочаровани хора, принудени да поддържат фасадата на щастливи и преуспяващи, самотни хора, които са твърде горди, за да споделят нещастието си, хора, крещящи без глас за капчица внимание...
В книгата се засяга и друга основна тема – „бизнесът” с книги и сложните взаимоотношения между автори, агенти и издателства и натискът, който издателствата оказват понякога върху творците да произведат четима, стойностна литература в определени срокове. Ако на автора се окаже такъв натиск, то той обикновено произвежда тъкмо обратен ефект - вдъхновението секва.
Какво се случва, когато вдъхновението секне? Как да си го върнеш? Как да живееш според високите очаквания на всички около теб, без да се пречупиш? Как да направиш компромис между това, за което искаш да пишеш, това, което те вълнува, и това, което е на мода за масите? Доколко едно произведение принадлежи на автора си и доколко на хората, които са му помогнали да го напише? Възможно ли е, посвещавайки цяла книга на любовта на живота си, да я върнеш обратно при себе си? Каква е цената на литературната слава? Защо децата ни трябва да плащат за нашите грешки?
„Сянка” няма да ви даде отговорите на тези въпроси. Не. По-скоро ще ви упъти накъде да тръгнете, за да ги намерите.
Бърза бележчица преди да си легна и да се насладя на финия хумор на френската комедия и на непохватният, но очарователен Жерар Депардийо... Както виждате, бележчицата носи заглавие 'Changes' и това е така, защото съм в период на големи промени. Не съм човек, който приема промените с отворени обятия, и затова винаги, когато минавам през такива периоди съм ,кхъ-кхъ, леко лабилна, така да се каже. Та в такива моменти се отдавам на часове, не, ами дни на бясно бижутерстване. Захващам се за познатото и стабилното и стискам здраво, така да се каже. Та, ето какви неща се родиха набързо тези дни:
Първият дълъг гердан:
Много се гордея с този проект, понеже отдавна бях планирала да го направя.
Първата Макрамé гривна:
Като за първи опит, мисля, че не е зле(при положение, че хич не ги знаех тези възли как стават :р)
Изчанчената висулка от тел и конци:
Не ме питайте как е правена, щото е тайна :р Но със сигурност е едно от най-странните ми произведения досега. А ето как изглежда цялото нещо:
И за десерт, обиците, които направих днес(много се кефя как станаха! :) )
Хм, тези промени ме правят доста продуктивна, ако не друго.
И понеже говорим за промени, не може да не ви поздравя с тази класика:
Вчера се потопих за първи път в дебрите на макрамé техниката и нямаше време за Петъчно Indie, затова пък за другият петък съм потготвила нещо наистина специално, като за ценители ;-) Днес обаче най-накрая пускам в ход Червеният Топ 5! Това е рубрика, чийто старт отлагах доста време...Накратко това е една импровизирана класация на всевъзможни теми, която отразява единствено и само моето лично мнение( Така че, ако не ви кефи, или не сте съгласни с мен, просто я подминете. Ще цитирам "колегата" Bla- "Вратата е горе вдясно.")
Като за първа класация избрах нещо, което наистина ме дразни. То е един от малките, гадни, дразнещи бъгове в живота на всяка жена от развита цивилизация. То те гледа от телевизора, плези ти се от будката за вестници, изкушава те да го купиш, щото тогава (и само тогава, само срещу 7.50лв!) получаваш "уникална" чанта. То е изконният враг на женското самочувствие. То е... женското списание.
Забелязали ли сте красивите жени в списанията за мъже? Ми, да, нормално е...Но още по-красивите жени в списания за жени? Или рубриките за "шопинг"? (Абе, преодолейте себе си, бе сестри мои! НЯМА, повтарям НЯМА такава дума в българският език и не е модерно да я използвате вместо думата "пазаруване"! Направо си е доста тъпо, да ви кажа.) Няколко дървета са пожертвали дървесината си за 40 лъскави страници, грубо разпределени така (по мои лични наблюдения) : 50% реклами, 20% клюки, 25% "шопинг съвети", 5% "Статии" на тема мода, диети, разбито сърце...а, да, да не забравя и хороскопа, и всякаквите видове гадания:на кафе, на чаени листенца, на монети, на руни(?!), на карти таро, на клечки...абе там явно работят само спец гадатели!
Мисля, че за всички стана ясно защо не чета женски списания.
И без повече да го увъртам, ето Червеният топ 5 на Най-Глупавите Женски Списания:
#5"Коса и Красота"
Бившето "Коса и Стил" е в дъното на класацията, защото само там от време-навреме се пишат статии, които не засягат гореспоменатите теми, а хората, които ги пишат, го правят грамотно. Появяват се и статии на здравна тематика и интересни очерци. Затова- позиция #5.
Определяйки себе си като списание предимно за мода и стил, ELLE некомпетентно и елементарно се изказва по всички останали въпроси, които засяга. Дълбокомислие от разни моделки, как да гадем на клечка и прочее задължителни статии ви очакват в новия брой на списанието. А заглавната статия се занимава с въпроса да носим или не сутиен. Четете на свой риск! :р
На почетното място на първа подгласничка в днешния конкурс ни очаква класиката в жанра на българските женски списания- 'Жената Днес'. "Най-дълголетното българско списание", както самото то се определя, в случая не следва девиза "Расте, но не старее." Напротив, бая остаряло си е. Сайтът на списанието, в стил "Сексът и градът" ('ми т'ва се продава, бе!) ни очаква със задължителните за жанра рубрики. И толкоз.
Безспорният победител в първата класация на Червеният Топ 5 е българският филиал на култовото списание за жени, които не могат да използват мозъка си самостоятелно(т.е. без помощта на вездесъщото списание). То като че ли е писано за жени, които:
-не могат да се обличат добре (споко, "шопинг" страниците идват на помощ!); -не могат да правят свирки; -не знаят какво е "свирка"; -не знаят как да задоволят сексуално мъжете си; -не знаят как да си намерят мъже; -не знят какво да правят като ги заболи корема; -все още страдат от малките си гърди; -обичат да гледат снимки на модели(правени с професионална апаратура, грим и осветление и ретуширани във Photoshop) и да се комплексират, че не изглеждат така; -търсят тапет на гол мъж за десктопа си; -търсят къде да изхарчат към 1000лв за чорапи и колан (споко, тук Космо помага най-добре!); -търсят поредната диета, която да ги омаломощи физически и да ги накара да мразят тялото си още повече; -искат да убият времето, докато чакат за ред във фризьорския салон/кабинета по пластична хирургия
Аз, за щастие не спадам към нито една от горепосочените категории:), но искрено съжалявам хилядите заблудени женски души, които харчат парите си за това журналистическо недоразумение..
И за да не завърша съвсем песимистично: мили жени, ето ви една истинска, божествено талантлива жена (която съвсем не прилича на момиче от страниците на Космополитан, и все пак това не й пречи да е неповторима):
След сутрешния чай(аз съм повече "ЗА" кафето, но с това болно гърло май чай е по-добре...), закуската и няколкото епизода на The Penguins Of Madagascar е време най-накрая да опиша уикенда, който прекарахме във Видин.
В събота сутрин потеглихме. Няма да описвам лошите пътища, знаците, забити в избуяли храсти и как точно заради тези знаци, забити в избуяли храсти, пропуснахме отбивките на няколко пъти... За пътищата на родината много е говорено и много ще се говори, поне докато някои хора не се сетят да си свършат работата...
Решихме преди да отидем във Видин, да се отбием да разгледаме пещера Магурата. Поради табела с надпис "пещера Магурата", поставена на грешния разклон, едва не се изгубихме. Добре, че питахме за посоката. Въпреки хладното време и проливният дъжд имаше поне 2-3 туристически буса и много хора.
Поради факта, че чак по пътя решихме спонтанно да се отбием до пещерата, моя милост трябваше да измине цялото разстояние вътре на токчета. Беше мокро, хлъзгаво и много неравно(doh, пещера е все пак!). Искам да се похваля, че макар и на токчета, нито веднъж не паднах ;р (което може би се дължи на факта, че почти през цялото време се опирах на брат ми или на Фори :D, за което много им благодаря.) За самата пещера няма да говоря много, защото снимките казват достатъчно. Много е красива.
Но за съжаление има простаци, на които не им пука, че развалят нещо красиво...
Дамм... След като излязохме от пещерата, дойде нещо подобно на "туристическо влакче", което на мен повече ми приличаше на хибрид между трактор, влак и валяк. Жалка работа, с която трябваше да се върнем обратно до входа на Магурата. За "удоволствието" заплатихме по 1.50лв на човек.
Въобще, язък ни за невероятните природни забележителности като сме толкова зле организирани, че не само, че не можем да ги опазим, но и да ги рекламираме не можем. Нито пък да ги направим достъпни за туристи. За човекът, който трябваше да играе ролята на екскурзовод няма да споменавам...добре, че нямаше чужденци...
Е, преживяхме и дъжда, и смотаното "обслужване", което ни оказаха, и потеглихме прегладнели и премръзнали за Видин.
Вече се стъмваше и трябваше най-напред да потърсим място, където да пренощуваме. Тук е мястото да спомена ужасно милите хора от хотел "Зора", които ни предоставиха страхотен апартамент на много прилична цена и обслужване на много високо ниво. Та, ако имате път към Видин и нямате къде да отседнете, препоръчвам ви този хотел.
Видин е много красив град. Честно казано, бях доста приятно изненадана, защото не очаквах да ми хареса чак толкова много...
Ето и моят опит за художествена фотография ;-) (мисля, че добре се получи) :
Ето ни и на брега на Дунав ;-)
Не може да посетиш Видин и да не разгледаш крепостта Баба Вида. Това и направихме в неделя, преди да потеглим обратно за София:
След като се наобядвахме в чудесно корабче-ресторант, потеглихме за София. Всъщност, искахме да се отбием и до Белоградчик, но поради проблеми с колата, решихме да го отложим за друг път. All in all, въпреки гадното време и лошата кашлица(която още ме мъчи), си прекарах супер!
СЛЕД ДЪЛГИЯ СКУЧЕН ДЪЖДОВЕН ДЕН най-после мога да си почина за няколко минути и да ви разкажа за някои доста интересни неща, които ми се случват тези дни...
Първо, ужасно се вълнувам, че в това Петъчно Indie за първи път ще прочетете за БЪЛГАРСКА БАНДА! ;-) Те се казват ИЕРИХОН и са много готини.
2. Този уикенд с брат ми и наши приятели се запътваме към Белоградчик/Видин/района. Довиждане, гаден мръсен голям град!;-) Естествено, ще приложа снимков материал, които да удостовери колко яко ще си изкараме:р Вече съм си прибрала малкото багаж и нямам търпение да тръгнем...но ще се наложи да почакам до утре сутрин.
3. MADE IN SWEDEN:) Ако сте чели предишни мои постинги, значи може да отгатнете за моята любов към Скандинавия и всичко скандинавско (особено литература, кино и дизайн!), така че тази последна новина няма да е голяма изненада за вас. Преди няколко месеца гледах в Youtube един страхотен шведски късометражен филм на име 'Skeletons In The Closet', представен от небезизвестните FutureShorts. Филмчето е наистина впечатляващо, и днес като отворих Youtube, много се зарадвах, че са го сложили на почетно място на главната страница, заедно с други страшнички късометражни филмчета -
Гледайте го, уверявам ви, че всяка секунда от десетте минути, които ще загубите, ще си е струвала!
А сега напред към Петъчно Indie! :-)
След като в четвъртък бях на концерта на група Иерихон в новия лъскав Sofia Live Club по покана на приятелка, с чисто сърце мога да кажа: "Българският рок не е мъртъв!" По принцип съм доста скептична по отношение на нови български банди, особено на нови български рок банди,(те не се чак толкова нови, де, но са нови за мен) и понеже съм си музикален сноб, не отидох с много високи очаквания. Но още след първите 2-3 изпълнения те успяха да ми станат интересни, а към края на първата част от мероприятието подскачах като луда, заедно с 90% от публиката в клуба. Чухме страхотни кавъри на KISS, Cream, Guns N Roses, The Rembrandts, Pink Floyd, но по-интересното е, че групата за пръв път представи авторски материал, хич не лош материал! Успяха да ме грабнат, а както разбрах от тук, скоро ще представят и дебютния си албум! Е т'ва е, най-после млада свежа кръв в българската рок и алтърнатив музика!
Ето и малко инфо за бандата:
Име: ИЕРИХОН Място: София, България Жанр: хард рок, алтърнатив Членове: Мартина Балджиева( цигулка и вокали), Стоян Бозов (китара и вокали), Борис Самаринов(бас и вокали) и Михаил Русев (барабани и вокали) Къде можете да ги намерите в Интернет: имат си официална страница, имат си и Facebook профил.
Историята накратко
Историята този път, за разлика от някои предишни постинги в Петъчно Indie, наистина ще е накратко ;р Накратко, и четиримата са участвали в различни проекти преди създаването на Иерихон, но заедно имат възможността по авангарден и ужасно страстен начин да свирят музиката, която ги вдъхновява- рок от 60те, 70те, 80те и 90те години на миналия век. Групата няма и година история, но вече са свирили в доста клубове и са познати на ъндърграунд сцената. Сега очакваме да излязат от ъндъргранунд сенките и да ни представят ЕДИН СТРАХОТЕН, СВЕЖ, НОВ БЪЛГАРСКИ РОК АЛБУМ!
Е, това е засега. Отивам да поспя малко преди големият road trip утре! :-) А на вас, където и да сте, пожелавам страхотен уикенд! И да слушате ИЕРИХОН, ей! ;-)
Измина доста време откакто за последно писах в тази рубрика, и мисля, че е крайно време да се реванширам! За да се разсеем всички от дъждовното време, този петък препоръчвам ударна доза инди рок с Franz Ferdinand!
Име: Franz Ferdinand Място: Глазгоу, Шотландия Жанр: инди рок, алтърнатив,пост-пънк ривайвъл Членове:Алекс Капранос (вокал и китара), Боб Харди (бас китара), Ник Маккарти(ритъм китара, синтезатор, бек вокали) и Пол Томпсън (перкуси, барабани, бек вокали) Къде се подвизават в Интернет: Официалният им сайт е http://www.franzferdinand.co.uk/, имат профили в Myspace и Last.fm Звучат като:свеж, зареждащ, енергичен рок:-)
Името
Името на бандата първоначално е вдъхновено от името на съзтезателен кон - Ерцхерцог Франц Фердинанд, който момчетата видели на съзтезание през 2001г. Както те самите признават, харесва им главно алитерацията в името, звученето му, но не крият, че личността на австрийският ерцхерцог е също много вълнуваща за тях. Сингълът Take Me Out от първият им албум съдържа Б-страна, озаглавена 'All For You Sophia'. Песента е посветена на убийството на ерцхерцога и съпругата му, която всъщност се казвала Софи(избрали да заменят името й със "Софиа", защото им се сторило по-звучно).
Историята накратко
През 90те всички членове на бандата свирят в различни групи (The Karelia, Yummy Fur, 10p Invaders, Embryo). Алекс Капранос и Пол Томпсън се събират и започват да пишат песни; горе-долу по това време Капранос започва да учи приятеля си Боб Харди да свири на бас. Малко по-късно Капранос среща Ник Маккарти.
През май 2003 Франц Фердинанд подписват договор с независимия лейбъл Домино Рекърдс и издават ЕР,озаглавено Darts Of Pleasure, което влиза под #43 в UK. Скоро след това момчетата отиват в Малмьо, Швеция, за да запишат албум. Работят с Туре Йохансон, продуцента на The Cardigans. Дебютът им, озаглавен просто Franz Ferdinand, излиза в началото на 2004г и каца на #3 в класацията за албуми на Обединеното Кралство; получава отлични отзиви от музикалните критици, които сравняват бандата с имена като Duran Duran, The Rolling Stones, The Who, Roxy Music и др. Албумът получава награда Mercury(награда за най-добър албум издаден в Обединеното Кралство или Ирландия). През по- голямата част от 2005 момчетата са в студиото и записват вторият си албум You Could Have It So Much Better, в който се опитват да разширят музикалния си спектър.Албумът излиза през октомври 2005г. Получава смесени, но по-скоро позитивни отзиви, и влиза под #1 в британската класация и #8 в американската.
Третият албум, озаглавен Tonight: Franz Ferdinand момчетата записват в Глазгоу. Албумът излезе на 27 януари тази година въпреки че работата по него започнала още през лятото на 2007г. За албума Алекс Капранос казва, че е " по-уверен, и по- подходящ за дансинга".
За голяма изненада първият сингъл, Ulysses, постигна по-високи места в чартовете на Испания и Япония, отколкото във Великобритания и Америка. За сметка на това, вторият сингъл от тавата, No You Girls пожъна огромен успех. Третият сингъл от Tonight:Franz Ferdinand ще излезе официално след броени дни-на 06 юли! :-) Парчето е със заглавие Can't Stop Feeling.
През февруари бе обявено, че Франц Фердинанд ще е първата голяма банда на фестивала в Гластънбъри, който се проведе от 25 до 28 юни.
На 1 юни излезе компилация с дъб версии на песните от Tonight:Franz Ferdinand, озаглавена Blood:Franz Ferdinand.
МУЗИКАТА
'Take Me Out'- първият сингъл на бандата.
'Walk Away'- от албума 'You Could Have It So Much Better'. Една от любимите ми песни! :-)
'The Fallen', live Top Of The Pops 2006
'Ulysses' - първият сингъл от 'Tonight:Franz Ferdinand'
'No You Girls', втори сингъл от новия албум.
Е, това е. Тъкмо приключвам с писането и слънцето ми се показа съвсем за малко, колкото да ми напомни, че скоро ще се скрие съвсем зад отсрещния панелен блок... Надявам се през следващите дни най-накрая да видим слънце, а междувременно ми е слънчево с Franz Ferdinand :-) Надявам се и на вас.
От доста време се канех да напиша тук какво ново около мен, но, честно да ви кажа, малко ме беше страх. Mина доста време от последният ми пост в блога, и имах чувството, че умението ми да пиша е доста закърняло. Дали наистина е така оставям на вас да прецените. Дотук с откровенията. Основната цел на този пост не е да бъде сълзливо-сантиментален, въпреки че на места май няма да мога да се удържа (но вие ще ми простите, нали?)
Не. Основната цел на този пост е да отговори на въпроса "Какво ново около мен?" И така, започвам историята там, откъдето спрях да я разказвам, т.е. какво ми се случи след като напуснах работа. Ако трябва да разказвам хронологично... Няколко дни след като напуснах,си стегнах багажа, качих се на влака и заминах за Печ (Унгария), за да прекарам Великден с най-любимия си човек.
Печ е прекрасен град. Малък, цветен и кокетен, като момиченце, което се конти пред огледалото с роклята и обувките на мама...
И всичко цъфти...улиците са потънали в цветя.Тази година има особено много и красиви лалета...
Няма нужда да признавам, че си изкарах чудесно и когато пристигнах на Централна гара в София, 10 дни по-късно, се чувствах като най-самотния човек на земята. Винаги ми е много тежко, когато си тръгвам...
Е, разбира се, нямах много време да се вайкам и да изпадам в депресия благодарение на многото задачи, които имах да свърша...финализиране на напускането ми, учене, учене, учене... А аз какво? Тръгнах да правя бижута :р Не мога, когато имам идеята в главата си, скицирана и оцветена, когато инструментите ми са пред мен и сякаш се молят да ги взема в ръцете си...не мога да устоя.
Освен това, започнах да експериментирам с декупаж(découpage) . Посетете линка, за да разберете повече за този тип изкуство, но накратко това е изкуството да декорираш мебели и вещи от бита с хартия. Отдавна исках да се пробвам, затова попрочетох малко повече в интернет и се захванах за работа... Първият проект завърших преди около 2 месеца и адекватно озаглавих "The Decoupage Project" (не особено оригинално, знам...) . Облицовах вътрешната врата на гардероба си(представете си голям соц гардероб, истински динозавър на своя вид :р). Крайният резултат ще покажа в отделен пост, за да не заспите по средата на този. Та, след като се прибрах от Унгария (откъдето между другото си донесох страхотни мъниста!!!), се залових за работа и в резултат се получиха 2 кутии, които в момента ползвам за съхранение на бижута. Едната е облицована с 2 вида текстил, без да се налага шиене(тъй като, за мое съжаление, съм ужасно куца в тази дейност), а другата е традиционен декупаж (т.е. с хартия). Снимки от тези 3 decopuage projects както и повече инфо очаквайте в следващ пост.
Като че ли целият период от връщането ми от Унгария насам е белязан от дилемата 'Учене/работа'. Не ме разбирайте погрешно, пробвала съм да ги върша едновременно и...не ми се получава...Винаги едното страда за сметка на другото. Обикновено "жертвата" е ученето. И понеже специалността ми не ми е вече толкова по сърце, колкото ми беше... и понеже и пари трябва да се изкарват...клоня повече към работата..но пък, от друга страна, не мога да остана само със средно образование... Май в такъв случай се казва " Ще поживеем, ще видим" ...
Ужасно съм занемарила този блог и ми е мъчно. От сега обещавам да пиша по-често. Имам и доста нови идейки за рубрики, прилежно записани в жълтото ми тефтерче и само чакат да ги разработя..Нямам търпение! Рубриката Петъчно Indie ще продължи да се случва. Ако сте попаднали на интересен некомерсиален изпълнител/банда, ще се радвам да пиша за тях:-) Първият постинг от рубриката Червеният Топ 5 ще бъде във вторник!So stay tuned! :-)
Приятна събота вечер(и да консумирате алкохол с мярка!),
Бях споменала, че работя, но не си спомням да съм давала инфо относно самата работа. Е, ставаше въпрос за нещо доста елементарно -занимавах се с корекции в правни документи.На половин работен ден. Както сами се досещате, заплащането бе адекватно на нивото на трудност на самата работа. Пък и за половин работен ден-толкоз.Осъзнавах, че парите са малко, но тъй като ми трябваха, пък и работното време ме устройваше, реших, че компанията все пак не е толкова лоша. Проблемът възникна съвсем неочаквано. Исках да си взема неплатен отпуск, понеже заминавам в чужбина за Великденските празници. Обясниха ми, че трябвало мениджърът на компанията, 'the big boss himself', както се казва, да ми "разреши". Учудих се, тъй като преди не ми се беше налагало да говоря с него и да ми "разреши".Просто си пуснах молбата и толкоз. Имала съм право и на 6 дни платен отпуск, можех да взема 4 дни неплатен отпуск и да ги слея... Е, оказа се, че съм си правила сметките без кръчмаря. Или поне така ми обясниха на ужасно груб полу-френски, полу-английски език. НЕ МОЖЕЛО да си взема неплатен отпуск, щото НЯМАЛО ТАКОВА НЕЩО като неплатен отпуск(МОЛЯ?!). Изпадам в тиха истерия. Билетите за пътуването са в чантата ми, купени час по-рано. Човекът пред мен продължава на ужасно грубия си английско-френски да ми обяснява, че ми "давал" "не повече от 6 дни, и трябва да си щастлива и благодарна, че и толкова ти давам!" Губя дар слово. Толкова съм стресната и обидена, че буквално не знам какво да кажа. Човекът от другата страна на бюрото ми говори като на робиня. Онемявам, не знам как да реагирам на подобни думи. Поемам си дълбоко въздух. Успявам да си събера мислите. Обяснявам плахо ,че за мен 6 дни не стигат, тъй като билетите с фиксирани дати вече са купени. "Това е твой проблем. Трябва(забележете, ТРЯБВА) да си смениш билета!" Отговарям, че това няма как да стане. Пита ме защо толкова настоявам за 10 дни, не можело ли и 6 да ми стигнат. Кое било толкова важно...Обяснявам,че тъй като пътуването трае ден и половина в едната посока,от тези 6 дни,аз реално ще прекарам 4.Казвам,че ще пътувам по лични причини. "Е, кое е толкова лично?"-"Приятелят ми е там." "Аааа,приятел си имаш значи.Чудесно, много добре.Е, и аз си имам семейство, което виждам рядко,пък съм генерален мениджър" (Демек не пътувам по такива причини, когато ми скимне. Пък ти си само оператор на компютър,нали виждаш къде е разликата, моето момиче?) "Или приемаш да отсъстваш 6 дни, и да си благодарна,че ти ги давам, или си търси друга компания въпреки че се съмнявам другаде да ти дадат толкова ДЪЛГА отпуска." Гневът се е надигнал в гърдите ми и ме задушава. Едва се удържам да не го пусна да се излее върху това човече, което се изживява като генерален мениджър. Излизам, подхвърляйки,че винаги мога да си намеря друга компания. Отговаря ми- " Добре тогава, ще ти приготвя документите." -"Хубаво." Отивам до работното си място.Треса се от яд, че този човечец е успял така да ме жегне,че да се разплача още в кабинета му.Чувствам се като първолак, който е получил първата двойка в живота си. Малка, слаба и унизена. "Унизена" тук е ключовата дума. Десет минути след като съм успяла да си събера съставните части, при мен идва офис асистентът, който е видимо притеснен. Тихо ми казва- "Абе не знам какво сте си говорили, но шефът реши да те освободи от работа". Спокойно му обяснявам, че ние така сме се разбрали и го моля да ми даде да подпиша документите. Точка.Край.Финито. Коза пердута.И такива подобни. Както ми каза моята мила приятелка Кети- "При такъв "шеф", по-добре е, че си напуснала сега, а не след няколко месеца." Както ми каза един приятел днес- "When a door closes, another one opens." И, мамка му, и двамата са прави...
П.С. И все пак, не е много яко да си безработен, така че съм отворена за предложения. Който иска автобиография, да пусне коментар тук, или да ми надраска един мейл :-)
П.П.С. Специален поздрав от мен за мен ;) - "I was looking for a job/And then I found a job/And heaven knows I'm miserable now" (The Smiths, 'Heaven Knows I'm Miserable Now'). Самоиронията е добро лекарство, ха-хах! :-)
Седя си аз вчера пред компютъра и си губя времето във Фейсбук. Изведнъж,незнайно как, погледът ми се откъсва от монитора и се отправя замечтано към прозореца...панелният блок отсреща, в който живеят двамата ми редовни зрители,кхъ-кхъ, воайорите от шестия и седмия етаж, китайският ресторант,още панелни блокове... И изведнъж съзирам това:
Охооо, пролетна изненада! Бързам да взема фотоапарата и да заснема чудното откритие преди да го е отвял вятъра. Сега гледам и се питам-какво е това? Тениска? Или големи кюлоти?
Вие как мислите?
П.С. Окритието стоя така целия ден, а днес късно следобяд пое по неизбежния си път към занемарната зелена площ долу. Домързя ме да сляза, за да проверя какво е със сигурност-тениска или гащи.
То не бе във вестници и списания, то не бе в радиа и телевизии... Класации от типа "топ 5 на(сложи темата на класацията ТУК)" присъстват неизменно като рубрики във всички възможни медии. Особено когато има празно място, което трябва да се запълни.С нещо по възможност кратко и забавно. Може и да не е особено информативно. Често пъти не е и особено забавно... И понеже изглежда,че всички взеха да си правят подобни класации, си казах, "Защо пък да не опитам и аз? И аз си имам лични класации, защо пък да не ги споделя?" Роди се идеята за Червеният Топ 5 - класацията на Червенокосата Вещица. Червен, щото всичко при мен е червено. Или поне с леко червен отенък.Ако това не е вашият цвят, или все още не сте станали членове на Червеният Култ,време е да спрете да четете този блог, защото тук този цвят ще се споменава доста често :-) Да се върнем на класацията. Чела доста статии с такъв формат,и ще се старая да избягвам твърде елементарният им стил, при който се използват безброй много натруфени цветисти олицетворения, които имат претенцията да звучат "забавно". Но това вероятно не винаги ще се получава, за което предварително ви моля да ме извините. Червеният Топ 5 ще се случва всяка седмица, и ще е на всякакви теми. Надявам се да ви е забавен, и ще се радвам да споделите мненията си във формата за коментар:-) Темата на ....ТА-ДААААМ! (да засвирят фанфарите!) ПЪРВИЯТ ЧЕРВЕН ТОП 5 е... ЧЕРВЕНИЯТ ТОП 5 НА...НАЙ-ГЛУПАВИТЕ ЖЕНСКИ СПИСАНИЯ.
Дълбокото ми презрение към издания, чиято основна таргет група са жени от 15г до 55г, които употребяват тонове ценна дървесина за лъскава хартия, на която реално има 99% картинки и 1% глупав текст, ме накара да посветя първата Червена класация на тази тема. Очаквайте съвсем скоро.
Long time,no see,дето се казва. Истината е,че много ми се пишеше в този блог, но, банално-време нямаше. През последните месеци бях предимно студентка(резултатът-2 изпита, оставени за септемврийската сесия...но нищо,аз съм оптимист!),и работещо момиче- намерих си работа на непълен ден-това намали оставащото ми свободно време до минус абсолютен минимум.Не ми остана време да се виждам с приятели,иначе казано-социалният ми живот почти изчезна.Нямах време да правя бижута и да пиша в блога(което,честно казано,ме натъжи повече,отколкото липсата на социален живот. Нямам нищо против да прекарвам свободното си време сама.) А като споменах блога..Идеи за рубрики имах много. Идваха и си отиваха. Не си ги записвах,за което съжалявам, защото сега не се сещам за тях, пък имаше една-две, които заслужаваха да бъдат записани... Но нищо, така имам усещането,че започвам на чисто. Пък и пролет настана, заражда се новият живот.Надявам се и този блог да се възобнови, в унисон със сезона. На тези от вас, които през последните месеци са наминавали насам в очакване на някой нов пост- едно голямо "ИЗВИНЕТЕ!".
"Дневниците на Червенокосата Вещица" се събуди от зимния си сън.
ат за греховете на родителите си" - за мен това е основното послание на романа „Сянка” от Карин Алвтеген. Известната шведска писателка, авторка на няколко други детективски романа и носителка на наградите „Стъклен Ключ” (2001 г.) и „Пале Розенкранц” (именно за романът „Сянка”, 2007 г.), отдавна е получила признание за своите изключителни психотрилъри и „Сянка” е поредното доказателство за майсторското й умение на разказвач.
