Хаос и нелепици

Прочетох ей тази статия на Иво Инджев и ми стана мъчно...мъчно за мен, за това, как живеят близките ми и приятелите ми, младите хора в моята (за момента) екс-държава, възрастните, хората в неравностойно положение, хората на изкуството (и не ви говоря за до болка познатите ви физиономии, които гастролират от телевизия на телевизия и от един тъп сериал на друг)...и ми стана ЛОШО, хора, казвам ви, стана ми зле!

Тези от вас, които са хвърляли по едно око на блога, знаят, че тук не изпадам в тиради, не правя коментар на актуални събития... за това има журналисти и хора, които си врат мнението навсякъде, независимо дали някой го е поискал.

Но, понеже събитията, които се развиват в бившата ми майковина през последните седмици доста ме ядосаха, реших и аз да се направя на виден политолог и анализатор и да споделя с вас някои неща...

Едно е да говорим за ЕРП-та, мафия, мерцедеси, селски Ромео, превърнал се в премиер, пардон, екс-премиер, пардон - кажете, последно, как е, че до мен информацията не достига чак толкова бързо; съвсем друго е да погледнем как всичко това се отразява на един млад човек, който в днешно време живее (все още) и работи (все още) в Бе Ге :

• първо, всякаква вяра в принципи като Справедливост, Демокрация и други хубави думи изчезва
• второ, появява се дълбок и неистов порив за сдобиване с билет за където и да е, само да е на запад...нищо, че там ще си шибан емигрант и ще струваш колкото една бълха, поне в началото.. ''пак е по-добре от тука''
• трето, започваш да гледаш на всички онези, които ти казват ''страната е с най-стабилна икономика в ЕС в момента'', ''те, нещата малко по малко се оправят, не може да очакваш чудеса веднага'' или като на пълни идиоти, или като на малоумни, или като на шибани богаташчета, които хал-хабер си нямат за твоята тиня, или като на гнусари с политически амбиции
• четвърто, почва яко да ти писва от това постоянно да бачкаш като посран селянин, да ти плащат като на феодален селянин, а ти да плащаш суми като за папски индулгенции всеки месец и да се чудиш как успяваш да изкараш до следващия, и да се хвалиш с това си умение
• пето, почваш да се замисляш дали пък всъщност братята роми не са коренното население на Булгаристан...все пак, имат си лагери, не плащат данъци, не плащат сметки, не ги глобяват в градския транспорт, всички се пънат да им помагат и да ги интегрират, ползват се с повече социални облаги от тебе, а ти, българино, с данъците си плащаш за тези привилегии. Яко, а?!
• шесто, почваш да презираш идеята да имаш деца и да ги отгледаш в майковината, щото те е страх от това как ще им просмучат мозъчетата с простотия още от училище

и как ще ги учат на ред, законност и справедливост разни изкуфели и обезверени старци,

докато не ги превърнат в същите безидейни, апатични, алкохолизирани лумпени, които пият ракия денонощно и слушат крадени турско-румънски-гръцки бийтове

каквито са хората от твоето поколение, 

каквито са твоите родители и техните приятели, 

какъвто си и ти.

НЕ БЪДИ ЛУМПЕН. 

Цени себе си. 

Цени здравето си. 

Цени труда си и времето си. 

Ако в майковината ти не ги оценяват, не оставай от наивно чувство на патриотизъм и/или носталгия. Не бъди наивен и не чакай. Ако искаш промяна - бъди промяната. Ако ти е писнало (както се случи с мен), отиди на Терминал 2. Премести се и остави зад  себе си оная гнилоч, която се води република, нейде там, долу, в югоизточна Европа и която, по всичко личи, се опитва доста успешно да проведе геноцид над народа си.

Мерси за вниманието.

КАКВО СА ЗА НАС...

Какво са за нас, о, сърце, и кръвта,
и огънят, жертвите, дивият стон,
и бясът, и адът, свалил в пропастта
порядъка; прах, съсипни, Аквилон;

и цялата мъст? Нищо! Нищо! Но страст
ни мъчи! Магнати, князе, политици —
край! Долу история, истини, власт!
Тъй трябва! Кръв! Огън със златни езици…

Напред — на война! И на мъст! И терор!
Извий се ухапан, мой дух! О, под строй,
Републики! Ти, Императоре горд,
и армии, роби, човечество — стой!

И кой друг пожара раздухал би? — Ние
и всички, които ни смятат за братя.
За нас — романтици — мечта е борбата.
Защо да се трудим в пламтящи вълни?

Европа, Америка, Азия — смърт!
Поели за мъст, ще превземем земи,
села, градове — под юмрука ни твърд!
Вулканите — взрив. Океанът гърми.

Приятели! Те, о, сърце, са ми братя.
Незнайни и черни, напред! Все напред!
О, ужас! Аз тръпна. Ще глътне земята
и мене, и вас, а и всички — наред!

Но нищо. Аз жив съм. Завинаги жив…

Артюр Рембо

(превод: Кирил Кадийски)

Кога ли и ние ще усетим това желание за промяна?

Интервю с моето 25-годишно Аз

Сега виждам, че за последно съм писала тук през май тази година...Това е тъжно, защото обичам да пиша за нещата, които ме интересуват, но за съжаление ми липсва дисциплината да го правя по-редовно.Няма да обещавам че това ще се промени, но този блог е далеч от отмиране.

Настоящето ми писание бе провокирано от статия в Lifehack.bg, озаглавена ''19 провокиращи мисълта въпроси...'' В общи линии, доста философска. Пък и въпросите са наистина много провокиращи. Реших да си направя експеримент - ще ги публикувам тук, заедно със своите отговори (такива, каквито ми хрумват в момента) и след година ще ми е любопитно пак да ги прочета тук и да видим дали ще дам същите отговори :)

Да започваме!

1. Ако можехте да се изправите пред целия свят и да изнесете 30 секундна реч, какво бихте казали на всички нас?

Сега ще прозвуча като някоя мис Вселена, но те изговарят тези баналности, защото в тях има истина...Хората трябва да се обичат повече, да са по-толерантни един към друг, да уважават различията си и да разберат, че именно тези различия ги правят толкова уникални създания. Да има повече любов. Make love, not war!

2. Ако знаехте, че ще умрете в полунощ какво бихте направили в 23:45ч?

Сигурно щях да си сипя чаша червено вино, да запаля последна цигара и да си пусна любима песен.

3. Как наистина разбирате и знаете нещо със сигурност?

Човек трябва да се доверява на инстинктите си. Когато знаеш нещо със сигурност, ти го усещаш на почти физическо ниво, не мога да го обясня...

4. Ако имахте всички пари на света, но все пак трябва да имате някаква работа, какво бихте избрали да правите?

Пак щях да си правя бижута. Може би щях да се пробвам и като дизайнер на дрехи.

5. Когато станете на 90 години кое е това нещо, което ще има най-голямо значение за вас?

Здрави деца, здрави внуци, мир със себе си.

6. За какво съжалявате най-много до сега в живота си?

За това, че твърде лесно се доверявам на хората.

7.Как можете да приложите още днес урока, който научихте от това, което определихте като нещото, за което най-много съжалявате до сега?

Е, аз ако тръгна да го прилагам, ще стана много мнителен човек, а и това не е хубаво. Предпочитам да вярвам в доброто у хората.

8. Какво бихте променили ако ви кажат със 100% сигурност, че под каквато и да е форма Бог НЕ съществува?

Сигурно нищо - всеки има нужда да вярва в нвщо, по-висше от него.

9. Или ако до сега не сте вярвали в Бог, а докажат безпорно, че той съществува – какво бихте променили?

Ами, понеже съм вярваща, сигурно бих се постарала да стана по-добър човек.

10. Ако утре загубите всичко, към чий ръце бихте искали да се втурнете, за да ви прегърнат? Този човек знае ли колко много означава той за вас?

Към майка ми. Тя знае.

11. Страхувате ли се от смъртта? Ако отговора е Да – имате ли основателна причина за това точно сега?

Не се страхуват тези, които вече почти са я срещали. Останалите се страхуват.

12. Какво бихте променили ако знаете, че никога няма да умрете?

Бих помагала на хора, родени с по-лош късмет от моя. Бих научила всички световни езици.

13. Ако си представите, че сте пред портите на Рая и Бог Ви попита: Защо трябва да те пусна? – какво бихте му отговорили…?

Ако смята, че аз не съм за там, нека не ме пуска. Той преценява хората най-добре. Както прецени-така да бъде.

14. Кога ще бъдете достатъчно добър за себе си, за да се харесвате? Има ли някаква точка на пречупване, в която най-накрая ще приемете цялата истина за самите себе си?

Никога няма да съм достатъчно добра, винаги искам още и още от себе си. Смятам, че това е хубаво. Точка на пречупване има, но може би на мен още не ми се е случило.

15. Страната, в която живеете в момента наистина ли е най-добрия вариант за вас? Определено не е най-добрия вариант.

16. Какво мислите, че ще кажат хората за вас на вашето погребение?

Надявам се да кажат хубави неща, но не защото трябва, а защото го мислят наистина.

17. Кое е онова малко нещо, което може да извършите, за да направите денят на някой по-добър?

Мила дума, комплимент. Дребна услуга. Усмивка. Тези неща наистина вършат чудеса.

18. Ако вярвате в Бог – ще се променят ли взаимоотношенията ви с него ако ви докажат на 100%, че той всъщност е Тя?

Не. Няма да има значение.

19. Какво смятате, че стои между вас и пълното ви щастие?

Абсолютно нищо. Нужна е само смелост.

А еие как бихте отговорили на тези въпроси? Любопитно ми е.

В.

Една нормална човешка постъпка

''Това е една нормална човешка постъпка''-така ми отговори човекът, който ми върна изгубеният тази сутрин портфейл, пълен с немалко пари, както и документи като лична карта, дебитни карти и най-важното - единствената снимка, която ми остана от прадядо ми. Той е отишъл до вкъщи, сложил е бележка на вратата, че е намерил изгубени документи, както и телефонния си номер. Отдели от времето си, и през работно време дойде до офиса ми, който не е много близо до дома ми, за да ми върне портфейла. 

Всеки друг на негово място би взел парите и би подхвърлил документите. Някои биха се възползвали от данните в личната ми карта и банковите ми карти. По негови думи, той е Нормален. Той постъпи Нормално. Тогава защо приемаме такъв вид постъпки като някакво рядко явление, сравнимо единствено със съобщенията за видяно НЛО? Защо действията на Ненормалните приемаме често с равнодушие? Свиваме рамене и си казваме, ''ами, нормално, такива неща се случват всеки ден.'' 

Не бива да приемаме Ненормалните за Нормални.

След днешната случка, сравнима само с филмов сюжет от Боливуд, си пожелавам да срещам повече Нормални хора.

А на г-н Григоров пожелавам да е жив и здрав, и да бъде все така нормален.

Благодаря ви отново, г-н Григоров.

*Червенокосата Вещица

Какво ново?

Хей,хей!

От доста време се канех да напиша тук какво ново около мен, но, честно да ви кажа, малко ме беше страх. Mина доста време от последният ми пост в блога, и имах чувството, че умението ми да пиша е доста закърняло. Дали наистина е така оставям на вас да прецените.
Дотук с откровенията. Основната цел на този пост не е да бъде сълзливо-сантиментален, въпреки че на места май няма да мога да се удържа (но вие ще ми простите, нали?)

Не. Основната цел на този пост е да отговори на въпроса "Какво ново около мен?"
И така, започвам историята там, откъдето спрях да я разказвам, т.е. какво ми се случи след като напуснах работа.
Ако трябва да разказвам хронологично...
Няколко дни след като напуснах,си стегнах багажа, качих се на влака и заминах за Печ (Унгария), за да прекарам Великден с най-любимия си човек.

Печ е прекрасен град. Малък, цветен и кокетен, като момиченце, което се конти пред огледалото с роклята и обувките на мама...





И всичко цъфти...улиците са потънали в цветя.Тази година има особено много и красиви лалета...





Няма нужда да признавам, че си изкарах чудесно и когато пристигнах на Централна гара в София, 10 дни по-късно, се чувствах като най-самотния човек на земята. Винаги ми е много тежко, когато си тръгвам...

Е, разбира се, нямах много време да се вайкам и да изпадам в депресия благодарение на многото задачи, които имах да свърша...финализиране на напускането ми, учене, учене, учене... А аз какво? Тръгнах да правя бижута :р
Не мога, когато имам идеята в главата си, скицирана и оцветена, когато инструментите ми са пред мен и сякаш се молят да ги взема в ръцете си...не мога да устоя.

Тук може да видите най-новите ми неща :-)

Освен това, започнах да експериментирам с декупаж(découpage) . Посетете линка, за да разберете повече за този тип изкуство, но накратко това е изкуството да декорираш мебели и вещи от бита с хартия.
Отдавна исках да се пробвам, затова попрочетох малко повече в интернет и се захванах за работа...
Първият проект завърших преди около 2 месеца и адекватно озаглавих "The Decoupage Project" (не особено оригинално, знам...) . Облицовах вътрешната врата на гардероба си(представете си голям соц гардероб, истински динозавър на своя вид :р). Крайният резултат ще покажа в отделен пост, за да не заспите по средата на този.
Та, след като се прибрах от Унгария (откъдето между другото си донесох страхотни мъниста!!!), се залових за работа и в резултат се получиха 2 кутии, които в момента ползвам за съхранение на бижута. Едната е облицована с 2 вида текстил, без да се налага шиене(тъй като, за мое съжаление, съм ужасно куца в тази дейност), а другата е традиционен декупаж (т.е. с хартия). Снимки от тези 3 decopuage projects както и повече инфо очаквайте в следващ пост.

Като че ли целият период от връщането ми от Унгария насам е белязан от дилемата 'Учене/работа'. Не ме разбирайте погрешно, пробвала съм да ги върша едновременно и...не ми се получава...Винаги едното страда за сметка на другото. Обикновено "жертвата" е ученето. И понеже специалността ми не ми е вече толкова по сърце, колкото ми беше... и понеже и пари трябва да се изкарват...клоня повече към работата..но пък, от друга страна, не мога да остана само със средно образование...
Май в такъв случай се казва " Ще поживеем, ще видим" ...

Ужасно съм занемарила този блог и ми е мъчно. От сега обещавам да пиша по-често. Имам и доста нови идейки за рубрики, прилежно записани в жълтото ми тефтерче и само чакат да ги разработя..Нямам търпение!
Рубриката Петъчно Indie ще продължи да се случва. Ако сте попаднали на интересен некомерсиален изпълнител/банда, ще се радвам да пиша за тях:-)
Първият постинг от рубриката Червеният Топ 5 ще бъде във вторник!So stay tuned! :-)

Приятна събота вечер(и да консумирате алкохол с мярка!),

*Червенокосата Вещица

----------------
Now playing: Saint Etienne - Kiss and Make Up (older version)
via FoxyTunes

(Не)Работещо Момиче

Официално е. Безработна съм.

Бях споменала, че работя, но не си спомням да съм давала инфо относно самата работа.
Е, ставаше въпрос за нещо доста елементарно -занимавах се с корекции в правни документи.На половин работен ден.
Както сами се досещате, заплащането бе адекватно на нивото на трудност на самата работа. Пък и за половин работен ден-толкоз.Осъзнавах, че парите са малко, но тъй като ми трябваха, пък и работното време ме устройваше, реших, че компанията все пак не е толкова лоша.
Проблемът възникна съвсем неочаквано. Исках да си взема неплатен отпуск, понеже заминавам в чужбина за Великденските празници. Обясниха ми, че трябвало мениджърът на компанията, 'the big boss himself', както се казва, да ми "разреши". Учудих се, тъй като преди не ми се беше налагало да говоря с него и да ми "разреши".Просто си пуснах молбата и толкоз. Имала съм право и на 6 дни платен отпуск, можех да взема 4 дни неплатен отпуск и да ги слея... Е, оказа се, че съм си правила сметките без кръчмаря. Или поне така ми обясниха на ужасно груб полу-френски, полу-английски език. НЕ МОЖЕЛО да си взема неплатен отпуск, щото НЯМАЛО ТАКОВА НЕЩО като неплатен отпуск(МОЛЯ?!). Изпадам в тиха истерия. Билетите за пътуването са в чантата ми, купени час по-рано. Човекът пред мен продължава на ужасно грубия си английско-френски да ми обяснява, че ми "давал" "не повече от 6 дни, и трябва да си щастлива и благодарна, че и толкова ти давам!" Губя дар слово. Толкова съм стресната и обидена, че буквално не знам какво да кажа. Човекът от другата страна на бюрото ми говори като на робиня. Онемявам, не знам как да реагирам на подобни думи. Поемам си дълбоко въздух. Успявам да си събера мислите. Обяснявам плахо ,че за мен 6 дни не стигат, тъй като билетите с фиксирани дати вече са купени. "Това е твой проблем. Трябва(забележете, ТРЯБВА) да си смениш билета!"
Отговарям, че това няма как да стане. Пита ме защо толкова настоявам за 10 дни, не можело ли и 6 да ми стигнат. Кое било толкова важно...Обяснявам,че тъй като пътуването трае ден и половина в едната посока,от тези 6 дни,аз реално ще прекарам 4.Казвам,че ще пътувам по лични причини. "Е, кое е толкова лично?"-"Приятелят ми е там." "Аааа,приятел си имаш значи.Чудесно, много добре.Е, и аз си имам семейство, което виждам рядко,пък съм генерален мениджър" (Демек не пътувам по такива причини, когато ми скимне. Пък ти си само оператор на компютър,нали виждаш къде е разликата, моето момиче?)
"Или приемаш да отсъстваш 6 дни, и да си благодарна,че ти ги давам, или си търси друга компания въпреки че се съмнявам другаде да ти дадат толкова ДЪЛГА отпуска." Гневът се е надигнал в гърдите ми и ме задушава. Едва се удържам да не го пусна да се излее върху това човече, което се изживява като генерален мениджър. Излизам, подхвърляйки,че винаги мога да си намеря друга компания. Отговаря ми- " Добре тогава, ще ти приготвя документите." -"Хубаво."
Отивам до работното си място.Треса се от яд, че този човечец е успял така да ме жегне,че да се разплача още в кабинета му.Чувствам се като първолак, който е получил първата двойка в живота си. Малка, слаба и унизена. "Унизена" тук е ключовата дума.
Десет минути след като съм успяла да си събера съставните части, при мен идва офис асистентът, който е видимо притеснен. Тихо ми казва- "Абе не знам какво сте си говорили, но шефът реши да те освободи от работа". Спокойно му обяснявам, че ние така сме се разбрали и го моля да ми даде да подпиша документите.
Точка.Край.Финито. Коза пердута.И такива подобни.
Както ми каза моята мила приятелка Кети- "При такъв "шеф", по-добре е, че си напуснала сега, а не след няколко месеца."
Както ми каза един приятел днес- "When a door closes, another one opens."
И, мамка му, и двамата са прави...

П.С. И все пак, не е много яко да си безработен, така че съм отворена за предложения. Който иска автобиография, да пусне коментар тук, или да ми надраска един мейл :-)

П.П.С. Специален поздрав от мен за мен ;) - "I was looking for a job/And then I found a job/And heaven knows I'm miserable now" (The Smiths, 'Heaven Knows I'm Miserable Now').
Самоиронията е добро лекарство, ха-хах! :-)

Long time,no see

Ахой на вас,уеб хора!

Long time,no see,дето се казва.
Истината е,че много ми се пишеше в този блог, но, банално-време нямаше.
През последните месеци бях предимно студентка(резултатът-2 изпита, оставени за септемврийската сесия...но нищо,аз съм оптимист!),и работещо момиче- намерих си работа на непълен ден-това намали оставащото ми свободно време до минус абсолютен минимум.Не ми остана време да се виждам с приятели,иначе казано-социалният ми живот почти изчезна.Нямах време да правя бижута и да пиша в блога(което,честно казано,ме натъжи повече,отколкото липсата на социален живот. Нямам нищо против да прекарвам свободното си време сама.)
А като споменах блога..Идеи за рубрики имах много. Идваха и си отиваха. Не си ги записвах,за което съжалявам, защото сега не се сещам за тях, пък имаше една-две, които заслужаваха да бъдат записани... Но нищо, така имам усещането,че започвам на чисто. Пък и пролет настана, заражда се новият живот.Надявам се и този блог да се възобнови, в унисон със сезона.
На тези от вас, които през последните месеци са наминавали насам в очакване на някой нов пост- едно голямо "ИЗВИНЕТЕ!".

"Дневниците на Червенокосата Вещица" се събуди от зимния си сън.

Нов поглед към Библията

Повечето хора смятат Библията за книга със ситен шрифт и без картинки,но версия на писанието,която прилича на лъскаво списание цели да промени това.Тя е част от вълна радикални презентации на Библията,в това число манга версия и Лего евангелие.Но как възприемат християните тези опити да се разпространи свещеното слово?

Такъв тип списание лесно може да бъде намерено в лекарска чакалня заедно с "Космополитан" и "Рийдър'с Дайджест".На корицата има бледо лице обилно намацано със спирала за очи.Бърз поглед в него ни показва шокиращи изображения:градско наводнение,нигерийска кланица,момиче ядящо юфка,куче в лимузина.

Само когато и ако успеете да прочетете текста,ще се стреснете от неговата неуместност: "Продай всичко,което имаш и дай парите на бедните,и ще имаш богатства в рая."Що за начин за решаване на проблеми е това?

"Украсената Библия" е най-новият опит Библията да се пренесе в модерния свят.Под формата на лъскаво списание с 300 страници,тя съдържа целия текст на Новия Завет в популярен превод,без номерации на глави или стихове.

Илюстрациите са на моменти красиви,на моменти насилствени,изкривени и провокативни-почти като самата книга.



Текстът "Тя ще има син,и ще го наречете Иисус" е илюстриран със снимка на забулена мюсюлманка.Един стих е придружен от снимка на чифт женски гащички увити около обувки на висок ток,която ви връща обратно към текста,за да разберете точно за какво става въпрос.

Човекът зад това пласиране на свещените писания в нов вид е Даг Сьодеберг,шведски бизнесмен.И противно на очакванията,той не е християнин,който се надява да покръсти когото и да е."Не съм на божествена мисия",обяснява той."Не съм особено религиозен.Не казвам на никого,че трябва да вярва."

Това,което той вижда в Библията, е печеливша възможност за хората да погледнат отново света около себе си."Всички ние сме засегнати от нея",казва той."Моралът е основан на нея,за добро или лошо,правителството,законите.Казвам на хората-това е вашата история,прочетете я."

"Тя е най-продаваната книга в света,но и най-малко познатата.Искам да я смъкна от лавиците и да я сложа на масичката за кафе."

Това,както може да се предположи,е нещо,което би предизвикало цъкане с език и клатене на глави по църковните скамейки."Някои хора ще сметнат,че това е понижаване на стойността й,"казва Дейвид Ашфорд от Bible Society,организация,чиято цел е Библията да се "чуе"."Как може да е Библията,след като в нея има снимка на Анджелина Джоли?"

Той обаче я посреща с отворени обятия."Трябва да разберете,че това,което ние смятаме за традиционно-сериозно изглеждащото,подвързано с кожа издание,е всъщност доста нов формат.През Средновековието книгите с картинки,на които хората били облечени в съвременно облекло били най-популярния начин,по който хората четяли Библията."

"Първоначално Библията била в скрижали,след това в илюстрирани томове.Когато печатарството било изобретено,тя се печатала на латински с илюстрации.По-късно я публикували само като текст с малък шрифт на най-широко употребявания език,за да достигне колкото се може повече хора по най-евтиния възможен начин."

Така по ирония на съдбата се оказва,че опитът на Сьодеберг да популяризира Библията като я отдалечи от традиционната й форма е точно това,което,хората,създали тази форма,са се опитвали да направят.

Ако търсите алтернативен начин за прочит на Библията,има достатъчно версии,от които да изберете.Ето някои от по-необичайните:

1. Библията "Иисус обича порно звезди"



Това шокиращо заглавие е проект на "XXXChurch"-организация,която,от една страна цели да помага на зависимите от порно,а от друга-да пренесе евангелието в порно индустрията.Те печатат тази Библия и я раздават безплатно на порно шоупрограми и форуми на порно индустрията.За изминалата година са раздали над 15 000 копия.

2. Манга Библия



Английската Аджин-байо Акинсику,позната още като "Сику" разказва цялата история под формата на картинен роман.Каин казва на Авел" К'во стаа,брат?",Ной товари животните на ковчега и казва "Това прави 11 344 животни?Аххх,пак им изгубих бройката.Ще трябва да започна отначало!",а Христос излиза от пустинята като супергерой на Марвъл.

Това издание леко пренебрегва не особено кръвожадните моменти,като например словото на планината,но Кентърбърийският епископ Роуън Уилиамс му е фен,защото харесва начинът,по който то предава "шокът и свежестта" на Библията.

3. Библията на кокни*


Жаргонната версия на Библията в рими е написана от Майк Коулс,учител по религия в Степни.Започнала е под формата на истории,които той разказвал на учениците си.В нея Иисус нахранва "пет хиляди типа" с "пет филии Uncle Fred**" и "две Lillian Gish***"."Откъсът от "Отче наш" "..защото твое е царството,силата и славата" се променя в "Ти си Шефът,Боже и така ще бъде винаги,нали?"

Това издание получи одобрението на предшественика на Роуън Уилиамс,Джордж Грей,който отраснал в Лондонският Ийст Енд,и следователно е разбирал за какво става въпрос вътре...

4. "Тухленият Завет"



Тази не толкова поучителна онлайн версия,дело на Брендън Пауъл Смит,разказва библейски истории,използвайки Лего.Проектът започнал през 2001г с истории от "Генезис" и днес съдържа 391 истории с 4 123 илюстрации.Въпреки че на моменти е сатирична и шеговита,тази версия често е използвана от църкви и неделни училища и е една от одобрените от Bible Society библии,заради това,че свързва хората с Библията по нов начин.

5. Inspired By… The Bible Experience



А пък ако сте от iPod поколението, можете да получите всичко на MP3 плейъра си,прочетено и изиграно от холивудски състав,който включва Форест Уитакър в ролята на Моисей,Куба Гудинг-Джуниър в ролята на Йона и вероятно Самюъл Джаксън в ролята на Бог.

Вероятно най-изненадващият аспект на тази нова вълна от Библии е колко добре настроена е църквата към хората,които си играят със свещените писания,дали с текста,или с формата,под която ги поднасят,и без съмнение е така,защото тя смята,че има нещо добро във всяко нещо,което кара хората да чуят библейското слово.

Но друг е въпросът колко успешни са тези версии.Създателите на "Украсената Библия" твърдят,че тя е увеличила продажбите на Библии в Швеция с 50%-но не знаем за какъв период от време.Версия,която би могла да достигне такива цифри в Обединеното Кралство ще е една от най-изненадващите Библии до сега.

*кокни - лондонски жаргон,който се говори най-вече в Ийст Енд
**Uncle Fred-жаргонна дума на кокни,означава "хляб"
***Lillian Gish-римува се с "fish"- "риба"

Тази интересна статийка е от BBC News Magazine.Скромният превод е мой. :-)Статията на английски можете да прочетете ТУК.
Е,какво мислите?ЗА или ПРОТИВ алтернативните начини да се запознаем с библейското писание?Достигат ли тези модерни версии целта си-да пренесат Словото до повече хора?Този въпрос можем да отнесем не само към християнската Библия?Ами Корана?Как мислите?
Аз имам някаква средна позиция..Но някакси не мисля,че така опакована,Библията ще стигне до повече хора...Пък и съм ЗА традиционната й опаковка-мисля,че целта е именно да бъде сериозна и респектираща.
Вие как мислите?Очаквам мнения! :Р

*Червенокосата Вещица

Един СВОБОДЕН ден

Един свободен ден без лекции...без студените кабинети на СУ...без да чувам шведска реч нонстоп...Пълно блаженство.
Не че нямах лекция сутринта,де..Имах,при това по шведски,хъхъ :Р Ама толкова ми се спеше..Телефонът ми звънна,аз му казах да си е*** майката и си отцепих до 12...леле,откога не ми се беше случвало! :-)))
Блаженството от това да пиеш кафе без да бързаш за никъде е едно от нещата,които правят живота толкова прекрасен..
И какво правих през свободният си ден?Ами,бижута правих.Направих едни обички(ето снимка.Очаквам отзиви:Р),поправих едни бижута и се заех с мъчната задача да попълвам галериите със снимки на бижутата,които правя на сайта си - http://zoom.bg/witchcrafts .По-скоро досадна,отколкото мъчна задача,но така или иначе отне почти целият ми свободен ден.
И въпреки че пак работих много(а имам и още много работа за довършване така че май тази нощ пак няма да се спи...),този ден пак си беше МОЙ,свободен,прекрасен,топъл,октомврийски,съвършен..Съвършен,защото никой не ме ограничаваше във времето;защото си работех САМА,на спокойствие,без да ме прекъсват разни маловажни дразнители;защото чувствах,че цялото време е МОЕ.
Та така,аз имах един доста творчески ден...А вие?Какъв беше вашият ден?
Надявам се да е бил поне толкова хубав,колкото моят. :-)

*Червенокосата Вещица