Какво са за нас, о, сърце, и кръвта,Артюр Рембо
и огънят, жертвите, дивият стон,
и бясът, и адът, свалил в пропастта
порядъка; прах, съсипни, Аквилон;
и цялата мъст? Нищо! Нищо! Но страст
ни мъчи! Магнати, князе, политици —
край! Долу история, истини, власт!
Тъй трябва! Кръв! Огън със златни езици…
Напред — на война! И на мъст! И терор!
Извий се ухапан, мой дух! О, под строй,
Републики! Ти, Императоре горд,
и армии, роби, човечество — стой!
И кой друг пожара раздухал би? — Ние
и всички, които ни смятат за братя.
За нас — романтици — мечта е борбата.
Защо да се трудим в пламтящи вълни?
Европа, Америка, Азия — смърт!
Поели за мъст, ще превземем земи,
села, градове — под юмрука ни твърд!
Вулканите — взрив. Океанът гърми.
Приятели! Те, о, сърце, са ми братя.
Незнайни и черни, напред! Все напред!
О, ужас! Аз тръпна. Ще глътне земята
и мене, и вас, а и всички — наред!
Но нищо. Аз жив съм. Завинаги жив…
(превод: Кирил Кадийски)
Кога ли и ние ще усетим това желание за промяна?
Няма коментари:
Публикуване на коментар